Няма как пак да бъда ранена,
няма начин да бъда сломена,
щом веднъж дъното стигнеш
и болката, пропила тялото, изтръгнеш.
Не, не спираш обич да търсиш,
може би на съдбата малко се сърдиш,
но вярваш, че я има някъде любовта,
точно тази, която ти спира дъха!
Знам, от раздялата винаги боли,
ако искаш крещи, плачи и после прости,
прости за всички измамни слова
на тъй наречените "хора без сърца",
прости за раните и белезите след това
и за похабената обич, която си дарила.
Знай, че всичко това ти дава сила
да останеш "ЧоВЕК" след всяка болка горчива!!!
© Милена Todos los derechos reservados