Прости ми
За утрините с розов блясък,
посрещани с любов до теб,
за туй, което ти ми даде,
дали да пазя - занапред?
Не бях ли твоята любима,
не бе ли моя рицар ти?
Градях въздушни кули нощем,
за обич, чак до старини.
Мечтаех да вървя със тебе,
по пътя, от дъга огрян,
да чувствам силното ти рамо, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up