Прости  ми

 За утрините с розов блясък,
 посрещани с любов до теб,
 за туй, което ти ми даде,
 дали да пазя - занапред?  

Не бях ли твоята любима,
не бе ли моя рицар ти?
Градях въздушни кули нощем,
за обич, чак до старини.  

Мечтаех да вървя със тебе,
по пътя, от дъга огрян,
да чувствам силното ти рамо,
ръцете си във твоята длан.  

Прости, когато в твоите нощи,
за други длани си копнял
и ти сънувал си дъгата 
и други кули си градял.  

Прости, когато във заблуда,
останах дълго във мечти,
по пътя ти се бях поспряла, 
а нямах място в твоите дни. 

Прости, за всичките ми грешки, 
за туй, че исках обич аз, 
приятелството без резерва, 
любов изпълнена със страст.   
 2002г 

Елеонора Крушева