Прости ми, слънце,
аз отново съгреших, извърших подъл грях,
най-подлия на този свят! Раних любимия човек, раних теб.
А ти така добър си, не отвърна на моя тежък удар,
мигът, във които тежките слова изрекох, осъзнах колко много сбърках аз,
но късно беше вече, сърцето ти затвори се за мен.
И вече само късно нощем ще мога аз със теб да бъда, присядайки до теб, над твоя
сън ще бдя.
Ще идвам, мили, до момента, в който прошката ти аз заслужа!!!