Прости ми, слънце, 

аз отново съгреших, извърших подъл грях, 

най-подлия на този свят! Раних любимия човек, раних теб. 

А ти така добър си, не отвърна на моя тежък удар, 

мигът, във които тежките слова изрекох, осъзнах колко много сбърках аз,

но късно беше вече, сърцето ти затвори се за мен.

И вече само късно нощем ще мога аз със теб да бъда, присядайки до теб, над твоя

сън ще бдя.

Ще идвам, мили, до момента, в който прошката ти аз заслужа!!!