Gareva (Гинка Гарева)
86 189
Jul 31, 2009, 12:54 PM

Прости ми 

  Poetry
479 0 4

Като изгнаник някакъв недраг,

години надалече бил от тука,

пристъпям плахо своя бащин праг

и на прозореца притихнал чукам.

 

Прегръщам с обич старата асма

и с поглед стихналия двор обгръщам.

Отново ме посрещат у дома.

Отново съм във бащината къща.

 

И старата ми майка, със очи

от плач поизбелели и смалени,

на мене спира поглед. Не личи

ни укор, нито упреци към мене.

 

Прости ми, майко, тежкия ми грях,

че все за тебе време не намерих

и ти като отшелница живя

между пристигания и раздели.

 

Гинка Гарева

© Гинка Гарева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??