Feb 20, 2014, 11:21 AM
Прости ми опита за блед портрет
Смехът ти, годеник на тишината е.
Навярно влюбена в звънливия рефрен,
тя спуска своята ревнива необятност,
подобно пластове небесен, мек сатен;
покрива глъчката на птиците кресливи,
мигрирали в поредния дарен ми ден.
Замират звуците под нежното насилие...
Но не и в мен. Но не и в мен!
Денят, когато стихнал е на залезния праг,
тогава и в тъмата, плеяда от звезди
изгрява неизменно - като маячна диря
пред най-красивите ми, шеметни мечти,
и аз политам с тях, докосвайки Всемира,
обгърнат от омая, къпещ се в лъчи...
Губя се... Намираш ме. Пътят е едничък:
През твоите очи. През твоите очи!
Как бих могъл да устоя и на косите ти!
Атлазно чудо със сандалово ухание.
Едва ли трепетната длан ще се насити
да пие нежното им, изгревно сияние...
и ако с връхчета на пръстите немирни
докосна струнки сребърни, а те свенливо,
с тъга изхлипат в нисичка октава...
Не се срамувай от среброто, Мила!
Харесвам те. Обичам те, Такава!
02.02.2014
© Людмил Нешев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Радост! Зарадвахте ме с тази кехлибарена броеница. Наниз от мили, благи думи...
-
От снощи чета вашите мелодии. Така ги наричам , защото музиката е най-близко до красотата , за което се сещам , а на мен така ми звучат стиховете ви . Дори имам един стар тефтер , в който си записвам неща, направили ми впечатление и доста от вашите се оказаха там . Вярвам , че поезията не е за анализи. Тя е за човека- да си вземе той от нея всичко , от което има нужда за себе си лично . Вие му давате този шанс да взима , да граби с жадни шепи и тъкмо да отпие и мелодията изтича между пръстите . Поздравления и благодаря за предоставеното
-
Благодаря, Боряна! Как да отговоря на въпроса ти, като и аз самият не знам отговора. Бих могъл да се измъкна със стандартното клише, че просто се отдавам на вътрешна потребност, потапяйки се в придошлите заедно с нея усещания. Може и така да се случва, но ми се струва, че задължително трябва да бъде изпълнено още едно условие, а именно - човек да бъде напълно искрен в това, което пише. Там съм доста добър...
-
Каква поезия, каква милувка ...
-
Благодаря, Ан Анабел!
В приказките има чудеса, тайнство, красота и причината, сякаш не е само в изказа, а по-скоро се дължи на персонажа. И тук случаят е такъв. -
> Радвам се, че ме посети, Елена!
Всъщност, врати към "необятния, звезден небосвод" са очите на жена, отразили плеядата звезди в нощното небе. В тях потъвам, в тях се губя, къпя се в лъчи... Тези очи довеждат необятното съвсем близо. Мога да докосна Всемира...
Благодаря за препратката към стихото! Почти еднакви изразни средства, начин на възприемане и е съвсем по темата.
> Валка, твоето удоволствие е удоволствие и за мен. Даже моето може би е по-голямо.
> Милушева, трогнат съм! Обожавам удивителния знак. А цели три наведнъж - това си е разкош!
> Наборе, не знаех, че сме набори. Ха, добра среща, Вълчо! Стихото е призвано да погали дамите, но всяко мъжко отбелязване е приятна изненада и носи не по-малък заряд. Благодаря за добрите думи и оценката! -
какъв блед портрет, наборе...
прекрасен, изпълнен е с чувство!!!
поздравления за красивия стих! -
С огромно удоволствие чета твоите произведения! И както казва, Таня - изящна лирика!!!
-
"Денят, когато стихнал е на залезния праг,
тогава и в тъмата, плеяда от звезди
изгрява неизменно - като маячна диря
пред най-красивите ми, шеметни мечти,
и аз политам с тях, докосвайки Всемира...."
!!!
Много, много мое усещане!
Устрем... полет... необятен звезден небосвод... разтваряне във Всемира...
Чудесно си го нарисувал!!!
БРАВО!!!
Поздрав с нещо мое
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=284964 -
Доника, коментар, съдържащ в себе си само думичката "харесах" не е особено вълнуващ. Но същата тази думичка, поставена три пъти последователно е нещо съвсем различно. По-достоверно е и показателно. Благодаря за чудесната "троица"!
-
Не се срамувай от среброто, Мила!
Харесвам те. Обичам те, Такава!
Харесах, харесах, харесах!!! -
Е, то и аз съм вече "ретро". Как няма да е такова и звученето! Допадна ми сравняването на стихото със стила на френските поети от 19 век. Мисля, че се сещам за един от тях - Ален Делон. Класик! Усмихна ме, Рада. Благодаря ти за тази усмивка! И за хубавия коментар, разбира се.
-
Първото осемстишие е най–издържано!Напомняш ми на едни френски поети от 19 век.Може би в ретрозвученето е чарът на този блед портрет!Поздрав!
-
> Въх, Таньооо, как го рече само! Зарад този коментар ти дължа, поне три. Добре... пет и стискаме ръцете. Благодаря, мила!
> Жан, позатулиш се нейде, па като додеш и тутакси треснеш. Не връзвай кусур на Редактора - така де, позалитнало малко момичето. Кво толкова?! Човещинка...
> Султана, думата "изящество" и чувството "възхита" поставени в коментар под мое стихо, са висша награда според личните ми критерии.
> Светле, издаваш военни тайни и плашиш хората. Не съм чак такъв кръвожедник. Благодаря, мила!
> Тони, разбирам от оръжия, та ще кажа, че коментарът ти бе като картечен откос. Добре стреляш, момиче!
> Краси, аз също харесвам най-много първото осемстишие. Благодаря за оценката, приятелю!
> Лиляна, твоят коментар също ме стопли. Доволен съм, че си взела нещичко оттук! -
Първото осемстишие ми хареса най-много, има чар в него, препрочитах го с удоволствие!
Стихът е като топла длан, която те повежда по пътя на безкористната и неподвластна на времето Любов! -
Много точно стреляте, г-н Изпитателю!! Уцелвате право в сърцето и засядате по гърлото!!! Моите уважения!!!
-
Изящество си сътворил, Брезар! Възхитена съм!
-
Простено да ти е, чадо
А тая под мен да внимава с влюбването, че гледам лошо :P
Толкова си умалително-лирично-нежен... чак заразен.
С две думи - харесах! -
С такова фино чувство рисуваш жената в нейното съвършенство, че ще се влюбя в образа ù и тогава лирическият ти ще има проблем - съперница в мое лице!
Сега сериозно, няма жена, която да не прости подобен опит за "блед портрет", а напевните рефрени в края на всяко осемстишие придават допълнително очарование на изваяния с магия образ на любимата и на стихото като цяло!
Изящна лирика!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
