Смехът ти, годеник на тишината е.
Навярно влюбена в звънливия рефрен,
тя спуска своята ревнива необятност,
подобно пластове небесен, мек сатен;
покрива глъчката на птиците кресливи,
мигрирали в поредния дарен ми ден.
Замират звуците под нежното насилие...
Но не и в мен. Но не и в мен!
Денят, когато стихнал е на залезния праг,
тогава и в тъмата, плеяда от звезди
изгрява неизменно - като маячна диря
пред най-красивите ми, шеметни мечти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация