Прости ни, Боже, туй, че не ценим
свободата, дето си ни дал тогава.
Че плюем всичко, без да се боим,
и теглилата наши тънат в забрава…
Нима за да цениш дори трохата,
ще трябва да търпиш неистов глад.
А щом си имаш всичко на софрата,
да мразиш даже родния си брат.
Дали сме ний достойни за свобóда?
Или Дякона бе прав за нас?
Че туй е просто нашата порода…
Че всичко искаме ей тъй, от раз. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up