Простѝ сърце

Sep 19, 2017, 9:25 PM

Poetry » Love

402 1 2

Намерих камък, странен ми се стори –
излъчваше самотност и тъга.
И някак си подех да му говоря
свободно, с нежност – ей така.
В ръце го взех, притиснах леко длани
и дадох му от мойта топлина.
Погалих ласкаво страните му раздрани,
нашепвайки упойващи слова.
Сълза отроних, после още една.
Погълна я, попи неутолимо –
живецът в нея вътрешно го сгря,
започна да трепти неудържимо...
И в мен се счупи нещо, преобърна
света ми, трепнат колене...
Не камък, а едно сърце посърнало
обикнах за живот. Прости сърце...
Създадох кладенец от моите сълзи
в пустинната, сломена му душа.
И тоз оазис тайнствен го откри
на друга, приютена там сега.

19.09.2013

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси_Еси (Еси)

2017-09-20T11:17:18+03:00

Наде, прекрасна душа носиш! Поздрави!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-09-20T05:46:38+03:00

Мила,подарила си любов,това ще те спасява!