nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
19 sept 2017, 21:25

Простѝ сърце 

  Poesía » De amor
366 1 2

Намерих камък, странен ми се стори –
излъчваше самотност и тъга.
И някак си подех да му говоря
свободно, с нежност – ей така.
В ръце го взех, притиснах леко длани
и дадох му от мойта топлина.
Погалих ласкаво страните му раздрани,
нашепвайки упойващи слова.
Сълза отроних, после още една.
Погълна я, попи неутолимо –
живецът в нея вътрешно го сгря,
започна да трепти неудържимо...
И в мен се счупи нещо, преобърна
света ми, трепнат колене...
Не камък, а едно сърце посърнало
обикнах за живот. Прости сърце...
Създадох кладенец от моите сълзи
в пустинната, сломена му душа.
И тоз оазис тайнствен го откри
на друга, приютена там сега.

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

19.09.2013

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??