ПРОСТИ ВЪПРОСИ
... понякога Вселената се вглежда във мен със ококорени очи –
и чуди се дали със стрък надежда да ме дари, или да ме сгълчи,
дали да ми отпусне още време – две шепици от своя скъп лимит,
да милне слънце голото ми теме под залеза на гърбавия рид,
дали приех – да мина по Земята със радостта на Божие дете,
или загърбих Майчицата свята, във чийто поглед мъка се чете,
дали по дяволите да ме прати, или да ми отключи онзи Рай? –
там, дето призори ме чака тати, пак да разчупим топлия кравай,
Вселената мълчи – и Бог ми носи утехата, че нейде, там – отвъд,
едно валмо от трънени въпроси! – ще изтъркалям своя дълъг път.