ПРОСТИ ВЪПРОСИ

... понякога Вселената се вглежда във мен със ококорени очи –

и чуди се дали със стрък надежда да ме дари, или да ме сгълчи,

дали да ми отпусне още време – две шепици от своя скъп лимит,

да милне слънце голото ми теме под залеза на гърбавия рид,

дали приех – да мина по Земята със радостта на Божие дете,

или загърбих Майчицата свята, във чийто поглед мъка се чете,

дали по дяволите да ме прати, или да ми отключи онзи Рай? –

там, дето призори ме чака тати, пак да разчупим топлия кравай,

Вселената мълчи – и Бог ми носи утехата, че нейде, там – отвъд,

едно валмо от трънени въпроси! – ще изтъркалям своя дълъг път.