Feb 16, 2012, 3:55 PM

Простичка песничка за любовта 

  Poetry » Love
1052 0 17
на жена ми
Все по устните твои чета,
от върха на сърцето си пиша:
бих признал, бих ти казал неща,
според някой – напълно излишни.
Не постигнах кой знае какво,
относително всичко е значи:
бях ти в зной – сенчица на дърво,
в късни есени – слънчево зайче.
И под облак от грижи, помни,
щом тъга твойто чело докосне,
всички леко препечени дни, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??