на жена ми
Все по устните твои чета,
от върха на сърцето си пиша:
бих признал, бих ти казал неща,
според някой – напълно излишни.
Не постигнах кой знае какво,
относително всичко е значи:
бях ти в зной – сенчица на дърво,
в късни есени – слънчево зайче.
И под облак от грижи, помни,
щом тъга твойто чело докосне,
всички леко препечени дни, ...