Mar 11, 2019, 1:15 AM

Простих 

  Poetry
448 1 4
Простих
Простих за миг и слънцето видях
простени сме от своето рождение
и заплатили собствения грях
с любов да търсим винаги спасение.
А любовта - изискваща любов,
понякога обичащо мълчание,
остава ни приятелят до гроб
за вдъхновение и разкаяние!
Осъждана в човешката вина
и гонена, натирвана в изгнание
душата днес избира тишина ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??