11 мар. 2019 г., 01:15

Простих 

  Поэзия
445 1 4
Простих
Простих за миг и слънцето видях
простени сме от своето рождение
и заплатили собствения грях
с любов да търсим винаги спасение.
А любовта - изискваща любов,
понякога обичащо мълчание,
остава ни приятелят до гроб
за вдъхновение и разкаяние!
Осъждана в човешката вина
и гонена, натирвана в изгнание
душата днес избира тишина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??