Oct 19, 2008, 9:14 AM

Простимо 

  Poetry » Phylosophy
556 0 15
Усетих те, свита в ръкопис средновековен,
като шепот на разлистена страница,
гравюрно, калиграфно украсена
небесна, портретирана богиня
очаквана, чезнееща в дъждове есенни
строшени, не стигнали дланите ми земни.
 
Ти беше, измислена прощаваща илюзия
в писмо петдесет години пътувало
и с бавна наслада адресанта очаквало,
разкъсвало изумрудени вълни на пяна,
но не потънало в море непреодолимо
и в туптяща сърцевина непростимо.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??