Усетих те, свита в ръкопис средновековен, като шепот на разлистена страница, гравюрно, калиграфно украсена небесна, портретирана богиня очаквана, чезнееща в дъждове есенни строшени, не стигнали дланите ми земни.
Ти беше, измислена прощаваща илюзия в писмо петдесет години пътувало и с бавна наслада адресанта очаквало, разкъсвало изумрудени вълни на пяна, но не потънало в море непреодолимо и в туптяща сърцевина непростимо.
Оригинарно, много!!!
Прекрасно е, Мариола, толкова е самобитно и уникално като изказ!!!
Възхищавам ти се и ти благодаря за този невероятен стих!!!
Прегръдка!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.