Усетих те, свита в ръкопис средновековен,
като шепот на разлистена страница,
гравюрно, калиграфно украсена
небесна, портретирана богиня
очаквана, чезнееща в дъждове есенни
строшени, не стигнали дланите ми земни.
Ти беше, измислена прощаваща илюзия
в писмо петдесет години пътувало
и с бавна наслада адресанта очаквало,
разкъсвало изумрудени вълни на пяна,
но не потънало в море непреодолимо
и в туптяща сърцевина непростимо.