19 oct 2008, 9:14

Простимо 

  Poesía » Filosófica
563 0 15
Усетих те, свита в ръкопис средновековен,
като шепот на разлистена страница,
гравюрно, калиграфно украсена
небесна, портретирана богиня
очаквана, чезнееща в дъждове есенни
строшени, не стигнали дланите ми земни.
 
Ти беше, измислена прощаваща илюзия
в писмо петдесет години пътувало
и с бавна наслада адресанта очаквало,
разкъсвало изумрудени вълни на пяна,
но не потънало в море непреодолимо
и в туптяща сърцевина непростимо.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??