Пламък догаря в нас като агония,
силна болка ни покри със тъмнина!
В ритъм се въртим на мелодия, вродена,
спомняща ни щастие и светлина!
Мрак пълзи във нашата симфония
и храсти жасминови ухаят в красота!
Ставаме мишена от звуци, мирис и терзания,
струи напират от сълзи и топлота!
За нас какво са топлите лъчи на Слънцето!?
Имаме ли общо с хладния плисък на Дъжда!?
За къде сме без порива на Вятъра, тъй ценен!?
Да... ние сме просто бликащи за живот... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up