Sep 1, 2007, 8:15 PM

Просто... 

  Poetry
446 0 8
Пламък догаря в нас като агония,
силна болка ни покри със тъмнина!
В ритъм се въртим на мелодия, вродена,
спомняща ни щастие и светлина!

Мрак пълзи във нашата симфония
и храсти жасминови ухаят в красота!
Ставаме мишена от звуци, мирис и терзания,
струи напират от сълзи и топлота!

За нас какво са топлите лъчи на Слънцето!?
Имаме ли общо с хладния плисък на Дъжда!?
За къде сме без порива на Вятъра, тъй ценен!?
Да... ние сме просто бликащи за живот...
                                                                 Същества...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??