Пламък догаря в нас като агония,
силна болка ни покри със тъмнина!
В ритъм се въртим на мелодия, вродена,
спомняща ни щастие и светлина!
Мрак пълзи във нашата симфония
и храсти жасминови ухаят в красота!
Ставаме мишена от звуци, мирис и терзания,
струи напират от сълзи и топлота!
За нас какво са топлите лъчи на Слънцето!?
Имаме ли общо с хладния плисък на Дъжда!?
За къде сме без порива на Вятъра, тъй ценен!?
Да... ние сме просто бликащи за живот... ...