Не съм поета на замята
и името ми не блести.
Не съм единствен във полята,
жадуващ нощните звезди.
Аз просто съм човек и който
оставя нещо след смъртта.
Че моето си е и твойто,
И чиста ми е съвестта.
Голяма диря не оставям,
а само неподправен стих.
Началото на път поставям,
по който тръгвам плах и тих...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздрави от мен!