21.01.2017 г., 16:11 ч.  

Просто човек 

  Поезия » Философска
391 2 11

Не съм поета на замята

и името ми не блести.

Не съм единствен във полята,

жадуващ нощните звезди.

 

Аз просто съм човек и който

оставя нещо след смъртта.

Че моето си е и твойто,

И чиста ми е съвестта.

 

Голяма диря не оставям,

а само неподправен стих.

Началото на път поставям,

по който тръгвам плах и тих...

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??