Аз съм жената, която не може своята песен да върже с въже. Аз съм жената, която тревожи нощем сърцата на всички мъже. Аз съм безумният трепет в душата, глътката въздух през дългия ден, лъч на надежда, пробил тъмнината и топлинката след залез студен. Аз съм водата. И хлябът. И всичко. Стръкче зелено в бетонна стена. Мога през тръните боса да тичам. Мога да бъда просто жена. Аз съм родена от слънце и огън, нося във себе си ласка и зов. Аз съм надежда, копнеж и тревога... Аз съм ЖЕНАТА! Аз съм ЛЮБОВ!
Поздрави на всички, но сега пиша специално на Аз роботът ЕВГЕНИ. Изглежда не си обърнал внимание на посвещението. Това е стихотворение за жената изобщо, за женското начало и за съдбата и смисъла да бъдеш жена. Но това един мъж едва ли може да го разбере...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Авторката на това прекрасно, любимо мое стихотворение.
Благодаря ти от сърце и душа.
С най - добри чувства.
Симеон