Nov 24, 2008, 10:58 AM

Просто... живот си 

  Poetry » Phylosophy
709 0 20
Няма по-красива вещица от теб,
всеки миг е неспокоен, несвободен,
както лош сън никога не преминаваш,
тези мигове в съня ми си събрала.

До болка в крещящо петно светлееш,
вихър те донася да пия от тебе
и пълня душата си с горчива наслада,
и спомен безследен, търсен, и страдан.

Няма по-измамна вещица от теб,
всеки миг ни спомня и ни стопля,
като в хубав сън най-милно пращан.
Ей, надежда звънка... много чакана.

Да те благославям или да те мразя,
връх на очевидното си светъл в здрача...
На слепеца път му сторваш, не си вещер!
Ей, не бягам от тебе... просто живея...




© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??