Няма по-красива вещица от теб,
всеки миг е неспокоен, несвободен,
както лош сън никога не преминаваш,
тези мигове в съня ми си събрала.
До болка в крещящо петно светлееш,
вихър те донася да пия от тебе
и пълня душата си с горчива наслада,
и спомен безследен, търсен, и страдан.
Няма по-измамна вещица от теб,
всеки миг ни спомня и ни стопля,
като в хубав сън най-милно пращан.
Ей, надежда звънка... много чакана. ...