Дали сме шепа луди там застинали,
където любовта не бе монета?
Далечни сенки, в недалечно минало
души от спомен, който тъжен шета,
и гледа неразбиращ властелините,
на времето ни алчно и развратно.
Глупаци ли сме? И да ни подминете,
стрелките ни въртят се наобратно.
И стиховете кърпят пак пробойните,
неони хвълят прах върху пързалка.
Отритнати са вечно неспокойните
и за наивни участта жалка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up