Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
11.11.2021 г., 10:33 ч.  

Бога ми, грешите! 

  Поезия » Философска, Гражданска
376 2 8

Дали сме шепа луди там застинали,
където любовта не бе монета?
Далечни сенки, в недалечно минало
души от спомен, който тъжен шета,

 

и гледа неразбиращ властелините,
на времето ни алчно и развратно.
Глупаци ли сме? И да ни подминете, 
стрелките ни въртят се наобратно.

 

И стиховете кърпят пак пробойните,
неони хвълят прах върху пързалка.
Отритнати са вечно неспокойните
и за наивни участта жалка.

 

В тълпата се озъртат на разгулните,
жени, мъже, днес всичко се продава...
Към пропаст ни е времето хързулнато,
пари и секс и мимолетна слава.

 

А после там в дома си тих, убежище,
те с два три стиха палят си огнища.
А болката на лудите е режеща,
пред нея и смъртта е просто... Нищо.

 

Но някога ще литнат огорчените
и нищо, че са кърпени душите,
високо над злобарите, проблемите...
Присмивате се? Бога ми, грешите!

 


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??