dontscho (Дончо Антонов)
27 55
Feb 6, 2011, 12:00 PM

Просто откровение 

  Poetry » Love
1045 0 6

С теб света откривам отново,

но понеже краката са пълни с олово,

всички крачки са трудни и тежки,

свързани с болки и грешки...

 

От мен какво да очакваш, не зная,

аз не съм този, за когото се зная,

с всяка стъпка отварям по страница,

не зная къде е простор, нито граница.

 

Така нанасям ти болки и рани,

разкъсвам душата, мечтите съдрани,

всичко и в мойта камбана отеква,

вина да дълбае не секва.

 

Всякакви мисли витаят в главата,

какво, къде, колко, картинка позната,

но ти си превзела изцяло сърцето,

то твое е, от теб е заето.

 

Оставям го да го правиш каквото поискаш,

да го пазиш на топло, до кръв да го стискаш,

дори кинжал да забиеш направо,

твоето място остава...

 

© Дончо Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??