Apr 17, 2015, 7:30 PM

Просто решение 

  Poetry » Phylosophy
875 0 7
Безсилни оставаме след спорове неуместни,
виж, погледите ни са толкова престорени,
че думите хвърчат като фалшиви песни
на въпроси и до днес неотговорени.
Защо да ти натрапвам моята вселена
или да те вълнуват моите реалности.
Откажи се да вменяваш нещо в мене,
имам своите неприкосновени граници.
Отдавна спрях да търся одобрение
или заветното потупване на рамо.
Та аз дори не чувствам огорчение,
любовта и истините са си мои само. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тити All rights reserved.

Random works
: ??:??