17 апр. 2015 г., 19:30
Безсилни оставаме след спорове неуместни,
виж, погледите ни са толкова престорени,
че думите хвърчат като фалшиви песни
на въпроси и до днес неотговорени.
Защо да ти натрапвам моята вселена
или да те вълнуват моите реалности.
Откажи се да вменяваш нещо в мене,
имам своите неприкосновени граници.
Отдавна спрях да търся одобрение
или заветното потупване на рамо.
Та аз дори не чувствам огорчение,
любовта и истините са си мои само. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация