Jan 19, 2008, 6:59 PM

Простосмъртие 

  Poetry » Love
1390 0 2
Простосмъртие
Беше отдавна, в късната есен,
беше прекрасно, сякаш бе песен.
Отворих очи си и ти бе до мен,
докоснах те и ти бе сътворен.
Тогава помолих живота си грешен
да влезеш в него и да бъдеш отнесен
към източни пътеки и светли бъднини,
за да бъдем вечно в едни съдбини.
Любовта ни да стане силна и здрава,
чувствена и гореща като изригваща лава.
Да пребродим чудни морета и планини, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Русева All rights reserved.

Random works
: ??:??