Простосмъртие

19.01.2008 г., 18:59 ч.

Поезия » Любовна

1272 0 2

Простосмъртие

Беше отдавна, в късната есен,
беше прекрасно, сякаш бе песен.
Отворих очи си и ти бе до мен,
докоснах те и ти бе сътворен.

Тогава помолих живота си грешен
да влезеш в него и да бъдеш отнесен
към източни пътеки и светли бъднини,
за да бъдем вечно в едни съдбини.

Любовта ни да стане силна и здрава,
чувствена и гореща като изригваща лава.
Да пребродим чудни морета и планини,
да се слеем с всички земни дълбини.

Тогава ще бъдем вечни, нали?
Тогава ще умрем простосмъртни, нали!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

dodic (Деян Димитров)

2008-01-20T12:13:22+02:00

Тогава....
Много ми хареса стиха ти, Мария.
Поздрави.
3y3ka (Зузка)

2008-01-19T19:25:48+02:00

Колко красиво звучи!!!
Всичко може да стане, важното е да имаш човек до себе си!
Поздрави!