Feb 26, 2024, 8:39 AM

Пространствата, които ни разделят 

  Poetry » Love
535 5 11

ПРОСТРАНСТВАТА, КОИТО НИ РАЗДЕЛЯТ

 

Нима приключи всичко вече

и неусетно сякаш изтъняват

дъхът на прасковена вечер,

цветът на тъмноликата тинтява?

 

И споменът – игла в сеното,

до кръв издраска голите ми длани.

Не си отивай днес, защото

готова бях до края да остана.

 

Наивно мислех, че просветва

в далечината изходът от мрака.

Ала мираж са бреговете,

когато няма кой да те очаква.

 

Аз с топъл шал ще те загърна.

Студено е, защото сме самотни.

В часовника, стрелките върнал,

едва ли времето ще пусне котва.

 

И тръгваме си след секунда.

Изпълнен бе животът ми с раздяла.

Да те обичам, беше трудно.

От болката разбрах, че съм живяла.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??