ПРОСТРАНСТВАТА, КОИТО НИ РАЗДЕЛЯТ
Нима приключи всичко вече
и неусетно сякаш изтъняват
дъхът на прасковена вечер,
цветът на тъмноликата тинтява?
И споменът – игла в сеното,
до кръв издраска голите ми длани.
Не си отивай днес, защото
готова бях до края да остана.
Наивно мислех, че просветва
в далечината изходът от мрака.
Ала мираж са бреговете, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация