ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВА БЪРКОТИЯ

Мигове, секунди, часове,

дни, минути, хилядни безбройни,

космоси, пространства, светове,

хора, личности, лица нестройни…

Всичко се разбърква и мени

спрямо твоята от мен далечност:

щом си с мен, за миг отлитат дни,

щом далеч си, стотните са вечност!...

Ти отиваш някъде в безброя

и след теб изчезва и покоят.

(Всичко се разбърква, щом те няма!)

Миговете стават часове,

космоса прелива се в минути,

дните стават плътни светове,

а стените са вълни раздути.

(Всичко се разбърка, шом си тръгна!)

Ери хукнаха – освирепели,

стотните закретаха – столетия,

нямаше предишните предели…

И объркан, бродех аз – проклетия…

(Всичко бе разбъркано без тебе!)

Дните бяха образи безлични,

образите – окъсели дни,

атомите – времена циклични,

вековете – цели планини…

***

Щом отново ти до мен застана,

всичко подреди се може би,

може би в главата ми пияна

стихнаха ужасните борби?!...