ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВА БЪРКОТИЯ
Мигове, секунди, часове,
дни, минути, хилядни безбройни,
космоси, пространства, светове,
хора, личности, лица нестройни…
Всичко се разбърква и мени
спрямо твоята от мен далечност:
щом си с мен, за миг отлитат дни,
щом далеч си, стотните са вечност!...
Ти отиваш някъде в безброя
и след теб изчезва и покоят.
(Всичко се разбърква, щом те няма!)
Миговете стават часове,
космоса прелива се в минути,
дните стават плътни светове,
а стените са вълни раздути.
(Всичко се разбърка, шом си тръгна!)
Ери хукнаха – освирепели,
стотните закретаха – столетия,
нямаше предишните предели…
И объркан, бродех аз – проклетия…
(Всичко бе разбъркано без тебе!)
Дните бяха образи безлични,
образите – окъсели дни,
атомите – времена циклични,
вековете – цели планини…
***
Щом отново ти до мен застана,
всичко подреди се може би,
може би в главата ми пияна
стихнаха ужасните борби?!...
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados