Небеса са скрили небето от малката душа

пристрастили го, в реторика на същността.

Тайнства, неразкрити в пространствата прикрити

теории за взривове, недоказано замислени.

Всеки има своя блян в това –

как дошъл е тук света.

Светлина и тъмнина – време ражда,

тъмната материя енергия поражда.

Защо си мислиш че всемира е нещо непознато?

Всичко в този мироглед, се повтаря многократно!

Човека е планета – със свой тайни е богата,

той е в стая пълна, с неразкрити – негови загадки!

Ако трябва да сме безпристрастно точни –

ще погледнем световете свои – сложни!

Те родени са за нас, в наши хоризонти чисти

себе си да търсим в тях – това което искаме!

А, всемира е съвършено прост –

закон неписан – за някаква си мощ.

Всичко що го има тук – то е в нашата стая –

човека е материя от вакуум, със своя аура.

Когато мракът погълне светлината-

сянка влиза при човека в одаята.

Чака той, взрив да се взриви-

светлината от взрива, в материя да го роди!

Всичко се повтаря всеки ден, всеки час

пространства търсим вън-а те са в нас!

Звездите са ни тук, в тоз момент

небеса за кратък миг-за всички нас!

И...всичко пак ще почне отначало

в пространствата на черното и бяло.

Светът за някой, е жесток и строг

душица малка не побира-в простора си широк!