Небеса са скрили небето от малката душа
пристрастили го, в реторика на същността.
Тайнства, неразкрити в пространствата прикрити
теории за взривове, недоказано замислени.
Всеки има своя блян в това –
как дошъл е тук света.
Светлина и тъмнина – време ражда,
тъмната материя енергия поражда.
Защо си мислиш че всемира е нещо непознато?
Всичко в този мироглед, се повтаря многократно!
Човека е планета – със свой тайни е богата,
той е в стая пълна, с неразкрити – негови загадки!
Ако трябва да сме безпристрастно точни –
ще погледнем световете свои – сложни!
Те родени са за нас, в наши хоризонти чисти
себе си да търсим в тях – това което искаме!
А, всемира е съвършено прост –
закон неписан – за някаква си мощ.
Всичко що го има тук – то е в нашата стая –
човека е материя от вакуум, със своя аура.
Когато мракът погълне светлината-
сянка влиза при човека в одаята.
Чака той, взрив да се взриви-
светлината от взрива, в материя да го роди!
Всичко се повтаря всеки ден, всеки час
пространства търсим вън-а те са в нас!
Звездите са ни тук, в тоз момент
небеса за кратък миг-за всички нас!
И...всичко пак ще почне отначало
в пространствата на черното и бяло.
Светът за някой, е жесток и строг
душица малка не побира-в простора си широк!
© Найден Тихомиров Всички права запазени