ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
Oct 7, 2006, 6:14 PM

ПРОСВЕТЛЕНИЕ 

  Poetry
786 0 7

Стопява се бавно горчилката в мен
от помисли скверни и лоши дела,
в утеха веч чакам аз бъдния ден,
жадувана ведрост душата узна.

Порочният поглед се гузно снижи,
със благост сърцето стопли се само,
а тяло греховно се в мен усмири -
дано да е тъй вече, дано...

Най-сетне откривам незнаен покой,
усмивка огря ми смирено чело,
погрешните стъпки бяха безброй,
но вече прокуждам от мен всяко зло...

...че зная Той - Господ е Моят съдник,
невидим учител и любещ баща,
ще помня аз вечно Завета велик
и Словото, що Той нам завеща.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! Трогателни сте ! И аз се възхищавам на всеки един от вас по своему! Благодаря !
  • Наистина пишеш много хубаво!Възхищавам ти се за това"но вече прокуждам от мен всяко зло..."-Браво мила!Това е пътя към"Най-сетне откривам незнаен покой"!Прекланям се към теб,че си намерила сили и че имаш воля да прокудиш злото от теб,а така и покоя никога не ще те напусне!!!Успех!Браво!Поздрав!

  • Най-сетне откривам незнаен покой

    Толкова трудно се постига това... толкова... възхищавам ти се!
  • Браво,адашке!
  • Прекрасен покой си открила
    и по правилен път си поела.

    Поздрав и усмивка.
  • тягостното бреме което неминуемо носим, някои повече, някои по малко
    се стопява под светлия ти стих!
  • Отново поздрави
Random works
: ??:??