Стопява се бавно горчилката в мен
от помисли скверни и лоши дела,
в утеха веч чакам аз бъдния ден,
жадувана ведрост душата узна.
Порочният поглед се гузно снижи,
със благост сърцето стопли се само,
а тяло греховно се в мен усмири -
дано да е тъй вече, дано...
Най-сетне откривам незнаен покой,
усмивка огря ми смирено чело,
погрешните стъпки бяха безброй,
но вече прокуждам от мен всяко зло... ...