Просветване

Mar 24, 2018, 1:05 AM

Poetry

317 1 3

Умира в мен човекът, като куче
и хищникът заголва остър зъб.
Това което някога съм учил,
днес прави ме, невеж или пък тъп.

Човещината днес е диагноза.
Наученото – разпиляна прах.
Светът живее вече по прогноза
за бедствия, за ужас и за страх.

Неуките диктуват правилата.
Другите ли? Те са на гурбет.
В бурени превръщат се цветята,
а в хищник, оцелелият човек.

Всеки става роб на интереса
и следва нежелани правила.
Чувствата, достойнствата, къде са?
Всичко е пари или война.

Адът е курорт след житието.
Доброто като грейпфрута горчи.
И ако нещо някъде просветне,
то са оголени до острота зъби.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-03-25T14:18:11+03:00

Не мога да не те поздравя! Ясно изразена гражданска позиция, за която имаш моето браво!
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-03-24T11:17:19+02:00

Истинна, тревожна и тъжна констатация! Все още вярвам, че добротата и справедливостта са вечните заселници в душите ни.
Katriona (Кети Рашева)

2018-03-24T11:06:36+02:00

Какво прозрение - умира в мен човекът!!!!!!