Умира в мен човекът, като куче
и хищникът заголва остър зъб.
Това което някога съм учил,
днес прави ме, невеж или пък тъп.
Човещината днес е диагноза.
Наученото – разпиляна прах.
Светът живее вече по прогноза
за бедствия, за ужас и за страх.
Неуките диктуват правилата.
Другите ли? Те са на гурбет.
В бурени превръщат се цветята,
а в хищник, оцелелият човек. ...