Oct 6, 2004, 4:15 PM

Просякиня 

  Poetry
1217 0 1
Като просекиня любовта ти моля аз,
подай ми милостиня вьв този кьсен час,
поспри не отминавай ти нямаш ли сьрце,
нима ще оставиш да плаче в пепелта дете?!
Недей да отминаваш,разбиваш моя блян,
а дори от мене ти нямаш малко срам.
Любовта ми кьм теб бе чиста,
изпьлнена с копнеж
и като икона за тебе палех свещ!
Виж небосклона звезден
и за последно с обич ме дари,
а в замяна,ако искаш дори душата ми вземи!

© Соня Пламенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??