Просякиня

6 oct 2004, 16:15

Poesía

1257 0 1

Като просекиня любовта ти моля аз,
подай ми милостиня вьв този кьсен час,
поспри не отминавай ти нямаш ли сьрце,
нима ще оставиш да плаче в пепелта дете?!
Недей да отминаваш,разбиваш моя блян,
а дори от мене ти нямаш малко срам.
Любовта ми кьм теб бе чиста,
изпьлнена с копнеж
и като икона за тебе палех свещ!
Виж небосклона звезден
и за последно с обич ме дари,
а в замяна,ако искаш дори душата ми вземи!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

няма_смисъл (Радост Вълчева)

2005-12-28T17:54:51+02:00

не давай душата си за нищо!!!!хубаво е