Зловещи сенки седят по оградите.
Издул бузи злобно, вятърът
гони листата уплашени.
Дървета прегърбени му се кланят,
стенат в мрака.
Кучешки студ, краката си
вече не чувствам.
Луната - проклетата и тя пак
ме предаде.
Тази нощ ще бъде люта.
Отново съм под моя прозорец.
И свещта пак е там. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up