17 oct 2008, 21:11

Просякът 

  Poesía
1134 0 4
Зловещи сенки седят по оградите.
Издул бузи злобно, вятърът
гони листата уплашени.
Дървета прегърбени му се кланят,
стенат в мрака.
Кучешки студ, краката си
вече не чувствам.
Луната - проклетата и тя пак
ме предаде.
Тази нощ ще бъде люта.
Отново съм под моя прозорец.
И свещта пак е там. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Велков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??