Протегната душа

Nov 25, 2024, 5:17 PM

Poetry

91 3 2

ПРОТЕГНАТА ДУША

... и мен сланата вече ми попари безсънния лирически герой,

изхвърлих пет дузини календари, и ни един от тях не беше мой,

и всеки ден с надеждица натискам молива си на празния бял лист,

приел докрая смислите на риска да мина през света добър и чист,

бедняк аз беден, друго не желая, освен – да бъде Път и Светлина,

да си търкалям в пепелта кравая, и – някой ден – с одрани колена

да преваля през своя сетен хребет, от мравката с трошица по-голям,

за едного поне да съм потребен, на всекиго от своя хляб да дам, –

залостени души с ръждиви брави и храмове фалшиви да руша.

И да си знам, че с обич ви оставих протегната във стихове душа.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-11-26T20:13:26+02:00

Красота и любов!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-11-25T18:04:52+02:00

Необятна е душата ти, Валюше, и за всекиго има любов в нея.