Протегната душа

25 нояб. 2024 г., 17:17

Поэзия

92 3 2

ПРОТЕГНАТА ДУША

... и мен сланата вече ми попари безсънния лирически герой,

изхвърлих пет дузини календари, и ни един от тях не беше мой,

и всеки ден с надеждица натискам молива си на празния бял лист,

приел докрая смислите на риска да мина през света добър и чист,

бедняк аз беден, друго не желая, освен – да бъде Път и Светлина,

да си търкалям в пепелта кравая, и – някой ден – с одрани колена

да преваля през своя сетен хребет, от мравката с трошица по-голям,

за едного поне да съм потребен, на всекиго от своя хляб да дам, –

залостени души с ръждиви брави и храмове фалшиви да руша.

И да си знам, че с обич ви оставих протегната във стихове душа.