Сънувах някаква камара паразити,
превръщащи душата ми във суша.
Ти казваш, че си бил против сълзите,
но някак си отказвам да те слушам.
Не се надявай пак да ме усмихнеш -
от сълзите ми и дъждът се заразява.
Под удара на думите ти стихнах.
Против ли си?! Усещай се тогава.
Камината пред мен чернее хладно.
Обезцени се крайно твоето „против”.
Душата ти ще се примоли гладна,
щом ненадейно ти припомни, че си жив.